От материята до авангардните материали

Office
© SGI 2014

Пътят към по-добро бъдеще

Всичко е направено от материали

Беше гореща лятна вечер. Макс и Лили се бяха разположили в офиса си. Макс се ровеше из интернет, а Лили четеше роман. В момент на вдъхновение Лили затвори книгата си. „Погледни около себе си“, подкани тя Макс като се завъртя на елегантния си кожен фотьойл. „Колко различни материали можеш да разпознаеш?“ Макс повдигна вежди и се прозя. „Сериозно!“, каза тя. Макс стана, изобрази на лицето си една глуповата гримаса и започна да изброява: „Ами ето, дърво, метал, вълна, камък....“

„Кои от тях са преработени и кои са сурови?“, попита тя. „Ами зависи какво разбираш под преработени! Кожата, на която седиш, е преработена. Дървото на бюрото ти също е преработено, но е по-малко преработено от хартията. Така или иначе и двете са преработени по някакъв начин. Не седим в гора!“, отговори Макс.

Той седна, погледна я и попита, за какво всъщност си мисли, че обкръжаващите ги вещи да са й станали толкова интересни.

„Прочетох нещо...Просто се питам какъв щеше да е животът без материли“, отговори Лили с унесен глас.

Авангардните материали са навсякъде в ежедневието ни

„Ти по-добре се запитай какъв щеше да е животът без авангардните материали“, отговори той, извади от джоба си своя нов мобилен телефон, свали батерията и й показа картата с паметта. „Виждаш ли това? Един терабайт памет в чип, който е по-малък и от грахово зърно. Той съхранява повече от 1000 часа видео записи с висока резолюция. И после, я виж това“, той извади батерията и я размаха пред нея: „Тя събира енергия или от слънцето, или от движението, и издържа няколко седмици. Не мога да си спомня кога за последен път ми е свършвала батерията“.

Лили кимна и също изброи някои авангардни материали, които понякога могат да се намерят в тялото на човека: от контактните лещи до стентовете и изкуствените крайници. Също така тя спомена доста ентусиазирано, че нейният слънцезащитен лосион съдържа наночастици. Малки частички, 10.000 пъти по-тънки от човешка коса, които могат да предпазват в по-широк UV диапазон, отколкото това правят традиционните слънцезащитни екрани. Макс, от своя страна, се интересуваше повече от авангардните материали, които дават максимална ефективност на компютрите, автомобилите, мобилните телефони и слънчевите панели. Лили също се интересуваше от слънчевите панели като самовъзстановяващ се източник на енергия. Зелените технологии. винаги я бяха привличали. Те продължаваха да говорят, почти надпреварвайки се, кой ще даде повече повече примери за авангардни материали.

 „Знаеш ли какво ще е добре?“, каза Макс. „Да направим карта на всички тези авангардни материали, които преобразуваха нашия свят и го направиха по-бърз, по-силен, по-евтин и по-ефективен“. „А също така и по-здравословен и по-устойчив“, добави Лили. „Можем да предприемем пътуване из Европа и да видим технологиите, основани на авангардни материали, които революционизираха нашия живот“, каза той, пак отвори лаптопа си и започна трескаво да пише, търсейки възможни дестинации.

„Ама чакай, как ще дефинираш авангарден материал?“, попита Лили.

Кои материли могат да бъдат наречени „авангардни“?

„Ами това са суперматериали; материали с изключително голяма продуктивност по отношение на едно качество“, отговори Макс.

„Като например?“, упорстваше Лили.

„Ултраздрави материали....или суперпроводими материали, които провеждат електричеството с нула съпротивление. Или онези, които не обичат водата и яростно я отблъскват, които са суперхидрофобични. Или наноматериалите, за които ти преди малко спомена; онези, които са в твоя слънцезащитен лосион: наночастиците, а също и нанолистовете, нанотръбите, наножиците“, каза той.

 „А какво ще кажеш за онези, които подражават на природата? Хората винаги са подражавали на природата, за да създадават своите технологии. От изучаването на птиците, което даде възможност на човека да полети до структурното оцветяване, което ни позволява да се отървем от използването на вредни за околната среда оцветители и избелващи препарати“, продължи Лили.

„Ами да, биомимикрията трябва да бъде включена“, съгласи се Макс и започна отново да пише.

„Също и разни екзотични материали като сплавите с памет за форма; разбираш ли, това са материали, които могат да помнят дадена форма и да я възпроизвеждат, когато е необходимо“, добави Лили бързо.

„И тези също. Харесват ми“, промърмори Макс и после ентусиазирано обяви: „Готово е! Европа, ето ни, идваме!“

Лили втренчено го наблюдаваше, докато той ги регистрираше онлайн. „Това беше бързо, наистина“, каза тя.